Аnorexia nervosa

Аnorexia nervosa

Проблем пред който не трябва да си „затваряме очите”

Анорексията е сериозно психически обусловено заболяване. То се среща главно при момичета, разбира се мъжкия пол също не е „пощаден”, но процентното съотношение е в полза на женския. Обикновено дебюта му е в късния предпубертет но е възможно по-ранно или по-късно начало. Наблюдава се предимно в уважавани семейства с добро материално положение, като това разбира се не е твърдо правило. Не се среща в държави или кръгове от населението имащи проблеми свързани с изхранването т. е. заболяването не е обвързано с този фактор. Първоначалния мотив е редуциране на телесното тегло. Но в последствие проблема се оказва много по –дълбинен и не дотам осъзнат. Най-често това са млади девойки или жени, които не харесват тялото си или по-точно не го приемат т.нар.дисморфофобия. Започват да се приемат отначало ниско калорични храни като се прилага стриктен контрол върху калорийното им съдържание и се стига в последствие до пълен отказ от храна, силно отслабване достигащо до кахексия.

Етиология: Причините могат да бъдат много и най-различни.

• Ниска самооценка, малоценни субективни изживявания;
• Чести нетактични намеци и подигравки от съученици, близки, познати и т.н. по отношение на евентуално наднормено тегло;
• Криза в съзряването от психогенно естество. Отричат се настъпващите белези за сексуална зрялост. Страхът от ролята на възрастен е винаги на лице но е минимизиран и се разпознава трудно;

Отношението към родителите, обикновено към майката е силно амбивалентно като това противоречие е причинено от доминираща и властна майка, а бащите са пасивни или реално неприсъстващи. В някои случаи се наблюдава болезнена идентификация с майката.
Един съществуващ но неразрешим за даден времеви етап проблем се измества и с цел повишаване на самочувствието и облекчение на стреса, фокусът на вниманието се приковава върху телесната маса. След постигане на първоначалния видим резултат, вярата в собствената личност се възвръща, както и контрола над самия себе си. Това преплитане на редуцираното телесно тегло и собствената оценъчна система е пусковия механизъм за възникването на анорексията. Много типичен белег е, че страдащия от анорексия отрича категорично проблема си т.е. мисловната критичност е потисната до липсваща напълно. Единствената доминанта, която обсебва съзнанието е страха от напълняване. Затова загубата на апетит е вторично обусловен симптом, който не е водещ а е вследствие от постепенното до пълно редуциране приема на храна. Това може и да е реакция спрямо силна психическа травма /загуба на работно място, приятел, годеник, провал при изпит и други/.

Емоционално-поведенчески индикатори:

• Хиперактивност;
• Нарушен сън с най-честа проява ранно събуждане или няколкократно пробуждане през нощта съчетан със сутрешна дисфория;
• Депресивитет в умерена а на по-късен етап и в тежка форма, апатия;
• Прекалена амбициозност и перфекционизъм /първенци в училище или на работното място/;
• Склонност към суицид по-рядко преминаващ в психоза;
• Хронично безсилие /адинамия / с множество хипохондрични оплаквания;

Клиника: Почти винаги започва завоалирано. Първоначално често има дискретно увеличаващ се, по-рядко внезапен отказ от храна, който много пъти се отключва от направена забележка за фигурата. Истинската причина не се разкрива от пациентката като претекст за отказа от храна се използва загуба на апетит. Понякога се ограничава силно и количеството на течности или се поемат само бедни на калории течности. В редки случаи поради страха от напълняване болната не поглъща вече и собствената си слюнка, като изтъква смущения при гълтането – те не могат да се докажат. Измършавяването се увеличава бързо, стига се до кахексия, аменорея, обстипация, евентуално трайна прекомерна употреба на лаксативни средства и волево, често тайно повръщане. По-късно настъпват хипотермия, брадикардия, акроцианоза, намалена стомашна секреция с птоза на стомаха, червата и бъбреците. Кожата е суха, сивокафява със силно ланугообразно окосмяване. Рядко има отоци и признаци на витаминозен недоимък.

Лечение: Когато телесната маса и общото състояние не са много лоши и има готовност от страна на семейството, лечението се провежда амбулаторно. При стационарно лечение се прилага първоначално хиперкалорична диета. При отказ се преминава към хранене със сонда. Един от най-съществения компонент на лечението е психотерапията. Препоръчва се фамилната психотерапия. Ако по някаква причина тя е невъзможна, индивидуалната когнитивна психотерапия е задължителна с цел прекъсване на порочния кръг. Процеса е труден и продължителен поради нежеланието на страдащия от анорексия да валидизира проблема и поради дълбоките психологични бариери кондициониращи отказа от лечение.

Прогноза: Тя е толкова по-добра, колкото по-рано започне лечението. Обикновено заболяването протича с много рецидиви. Независимо от интензивното лечение понякога настъпва екзитус /смърт/. Не е изключено и суициден опит, който може да бъде неочакван в период, когато е достигнато нормално тегло.

Запомнете!!! Зад привидно външната фасада на безразличие се крие една чувствителна и лесно ранима душа с неистов „ вик за помощ”. ПОМОГНЕТЕ ! ! !