Детската агресия

Детската агресия – причините за нея, фактори, които я поддържат и препоръки за преодоляването й !

≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈≈

Агресията е модел на поведение, съдържащо заплаха или нанасяне на вреда на друго живо същество, което не желае подобен тип отношение. Тя включва в себе си и намерение за обида, унижение, оскърбление, т.е. причиняване не само на физическа болка но и на душевно страдание. Агресията има различни форми на проявление – физическа, вербална, активна, пасивна, пряка или индиректна. Последната се изразява в манипулативно поведение, интриги, лъжи, клевети, уронване на нечий престиж и много други.

Причини и фактори за агресивното поведение

Причините са много и от различно естество. Децата се научават да бъдат агресивни, когато това поведение е възнаграждавано и подкрепяно! Твърде често пасивните деца биват виктимизирани. По-късно като контрапункт на пасивността те се научават да се държат агресивно, особено когато такова поведение се одобрява. Психологията няма категоричен отговор на въпроса дали агресията е присъща на децата от самото им раждане, или те се научават да се държат агресивно. Според някои автори агресията е вродена част от детската индивидуалност. Други смятат, че родителите задават грешния поведенчески модел на децата си. Освен, че днес агресията е индивидуална слабост и провал във възпитанието, тя също е и следствие от културните и социалните обстоятелства, формиращи ежедневието ни. Има и по-просто обяснение на детската агресия. Децата още не владеят социалните умения и самоконтрола, нужни за да изразят себе си и да владеят поведението си.
Готовността за агресивни действия се създава и в периоди на продължителна фрустрация и емоционална депревация. Склонни индивиди са усвоилите навика, да реагират на аверсивни стимули с агресивно поведение. Но да бъдат научени уменията трябва първо да бъдат показани. Когато детето не намира правилните думи да изрази чувствата си, не е окуражавано да изрази себе си по принцип, то става раздразнително и огорчено, не справящо се с нарастващия гняв и към околните. То се нуждае да бъде научено на приемливи и допустими начини за преодоляване на отрицателните си чувства, на отстояване на позициите си, без това да вреди на околните.
Агресивните деца израстват в семейства, където дистанцията между родители и деца е огромна, в които няма интерес към развитието на детето, отсъства ласката и топлината, за сметка на физическите наказания.
Агресията има инстинктивна природа. Тя е вродено и неотменимо качество на по-висшите живи същества, което гарантира борбата за съществуване и оцеляване. Биологичният смисъл на агресията е свързан с напредъка на човечеството. Но това е само едната страна на медала. Проблемът е в другата, тъмната страна, на която все по-често ставаме свидетели а именно целенасочено и жестоко поведение в разрез със социалните норми. Освен тези социални фактори има и чисто физиологични, които влияят за възникване на агресивно поведение.
Те променят продукцията и нормалните съотношения между невромедиаторите -специфични вещества, чрез които се предават нервните импулси. Например отделеният под описаните въздействия хормон адреналин има продължително действие, което значи нисък праг на възбудимост. А това води до реакции с драматични последствия дори и при незначителен външен дразнител. Установено е и наследствена предразположеност към агресия. Но трябва да е ясно, че дори наследствено обременените лица, отглеждани в неагресивна среда, не развиват поведение на насилник.
Има белези, по които можем да разпознаем потенциален агресор. Една от най-съществените особености на насилниците е чувството им, че не са обичани. Предупредителни маркери за потенциални насилници са възхищение и копиране на примери за насилие, използване на закани и заплахи. Трудно контролиране на чувствата, особено на тревожност и гняв. Самоизолация от колективни занимания, трайно съзнание, че не са уважавани. Проблеми с дисциплината, незачитане на авторитети, на чувствата и правата на другите.

Възможно ли е агресията да бъде изкоренена ?

Това може да стане само в детската възраст. По-късно може да бъде порицана, затруднена или наказана, но не и изкоренена. Затова е много важна превенцията на насилието. А тя започва още с бременността – доброто физическо и психическо здраве на бъдещата майка е гаранция за правилното развитие и на плода. Вероятността за агресивно поведение при деца на майки, страдали от следродилна депресия или епизодични пристъпи на депресия в първите години на майчинството, е значително по-голяма, според едно проучване правено в Лондон в продължение на 11 години.
Жестоките наказания водят до висока степен на агресивност при децата, минималния контрол - до висока степен на асоциалност. Често тези два типа възпитание могат да се срещнат в едно семейство, когато родителите не се придържат към един стил на възпитание, например единият наказва, другият отменя наказанието. Разрушена е емоционалната привързаност между родители и деца. Враждебните чувства на родителите един към друг, също потенцират бъдеща агресивност като стил на поведение на децата. След това критичен е периодът на предучилищната възраст. Тогава се създават модели, навици, умения и норми за самоконтрол. Най-агресивните деца и младежи се формират, когато са малтретирани и натрупват личен опит от злобни и заядливи постъпки. Пренебрегнатите, занемарените и стресирани деца, прекарали травматичен стрес, се превръщат често в жестоки и безпощадни насилници.
Не на последно място е примера на обществото и на битието ни като цяло. Децата стават свидетели ежедневно на това как за да успееш и да оцелееш трябва да действаш със сила, с нечестност, с нелоялна конкурентност, с ощетяване на някого, често и с физическо насилие. Затова нека да се сърдим първо на себе си, на примера който съзнавано или не даваме като послание към нашите деца.
Трябва да се знае, че да възпитаваш в чувство на страх, вина или срам е най-сигурния начин да направиш детето си агресивно ! Агресивното поведение е като своеобразен вик за помощ, за внимание към ранимия и крехък детски вътрешен свят, в който са се натрупали прекалено много разрушителни емоции, с които детето няма сили да се справи само. Агресията може да е отправена както към другите, така и към самия себе си - тя се изразява в постоянна тревога, отчаяние или безизходица. Липсата на грижа за физическия и емоционалния комфорт се преживява като вид насилие, формира в детето субективно чувство на провал, че е “лошо” и отключва агресията му.
Препоръки за преодоляване на детската агресия;

• Учете децата да поемат отговорността за постъпките си върху себе си, а не да стоварват своята вина на другите;
• Развивайте у агресивните деца чувство на съчувствие към връстниците, към живия свят въобще /хора, животни, растения /. Да се помага на детето правилно да оцени както собственото си емоционално състояние, така и на детето жертва. Да различава чувствата си, да умее да ги разбира и анализира;
• Да се научи детето да излее гнева си по по-приемлив начин (да къса хартия, да удря по надуваеми играчки) или с полезни способи, като го запишете да тренира някакъв спорт / волейбол, футбол и др./. Така натрупаната негативна енергия се трансформира в конструктивна;
• Ограничете времето, което детето ви прекарва пред малкия екран, и подбирайте разрешените за него предавания и филми. Отделяйте време заедно да гледате избраните предавания и коментирайте образите – така ще дадете правилна насока на детското възприятие;
• Винаги търсете причината, отключила агресията на детето ви. По-важно от конкретната ви реакция е да откриете източника и да го елиминирате;
• Обясненията за последствията от агресивното поведение запазете за моментите, когато детето е спокойно – идеалното време за подобни разговори е вечер преди лягане;
• Стимулирайте го да споделя своите чувства, мисли, страхове и опасения. Не правете грешката да задоволявате само "външните нужди" на децата си – като скъпи дрехи или последен модел GSM и компютър. Така то ще е материално задоволено, но с изкуствено завишена самооценка, която не обезпечава и не запълва емоционалните “пукнатини” в детската душа;
• Абсолютно недопустими са физическите наказания, като основна възпитателна мярка. Никога не осъждайте самото дете а неговата “ лоша” постъпка;

Запомнете добре наказанието не потиска детската агресивност, а напротив - води до нейното активизиране. Тук много важно е да се подчертае, че наказанието трябва да съответства на провинението. Когато е неадекватно приложено, то още повече обърква детската душа, стресира и фрустрира детето. То започва да се съмнява в истинските чувства на родителите си.

Най-важните обаче са превантивните мерки, отколкото това да съсредоточим усилията си след някое ужасяващо престъпление. Трябва да правим така, че децата да не натрупват агресия. Да се чувстват все по-разбрани, по-обичани и значими, защото най-късия път е правилния!

С това темата за детската агресия съвсем не се изчерпва докрай. Тя е много по - мащабна и всеобхватна за психологическа интерпретация. Постарах се да маркирам само най -важните пунктове от механизмите за нейното възникване, поддържане и преодоляване ! ! !