Нарушения на привързаността в детска възраст

НАРУШЕНИЯ НА ПРИВЪРЗАНОСТТА В ДЕТСКА ВЪЗРАСТ

Привързаността е дълбока и трайна връзка, образувана между детето и този който се грижи за него в първите няколко години от живота му. Специфичната поведенческа активност от страна на детето и майката са предпоставка за формиране на нормална привързаност. Когато този, който се грижи за детето отговаря адекватно на неговите потребности, то започва да формира у себе си доверие към света. Този процес е известен като” цикъл на доверие”. Децата, които развиват способността си да интернализират сигурност и безопасност и могат да „боравят” с емоциите си, умеят да приемат и да се учат от несполуките си.

Сензитивния родител задоволява базисните нужди на детето, което облекчава детския дискомфорт и възбуда. Децата с адекватно формирана привързаност се доверяват на другите и вярват, че техните нужди са валидни. Тези, които не я формират са с висок риск да развият:

• Ниска самооценка
• Поведение на нуждаещ се, прилепчив и псевдонезависим
• Поведение на декомпенсация при стрес
• Загуба на самоконтрол
• Неспособност за развитие и поддържане на приятелство
• Неспособност за доверие и интимност
• Антисоциално поведение
• Агресия и насилие
• Песимистично настроен към себе си, семейството и обществото

Една от най-пагубните последици от малтретирането и неглежирането на детето е хроничната му неспособност да модулира емоции, поведенчески модели и импулси т.е. да бъде пълноценна личност.

Най-често срещаните причини /етиология/ за развитие на т.н. Реактивно разтройство на привързаността са:

1. Малтретиране на детето, насилие в семейството - жертва и/или свидетел, липса на внимание, обич, брачни конфликти и семеен хаос;
2. Родителстване в юношеска възраст особенно в съчетание с нисък образователен и/или икономически статус;
3. Генетични фактори - семейна история за умствени нарушения, депресия, агресия, криминално поведение, злоупотреба с алкохол и психоактивни вещества;
4. Множество местения извън дома, честа смяна на грижещия се;

Симптоматиката на Реактивното разтройство на привързаността се изразява в следните показатели:

• Деструктивно поведение към себе си и околните, прояви на жестокост към хора и животни;
• Общо изоставане, липса на причинно-следствено мислене, на съзнателност, речеви отклонения, лош емоционален контрол;
• Отсъствие на следене с поглед и/или очен контакт, липса на социална усмивка и невербални молби за вземане на ръце;
• Неадекватни реакции в социалните взаимодийствия изразяващи се като изолация и отдръпване или прилепчивост към малко познати хора;
• Високо ниво на тревожност, депресивни реакции, слаби защити срещу стрес и травми липса на ресурси за последващо възтановяване;

B DSM-IV са формулирани два типа разтройство на привързаността в ранното детство:

1. Инхибиран тип - амбивалентни, противоречиви с неготовност да рискува далеч от фигурата на привързаност в ситуации на проучване. Те показват или ексцесивна прилепчивост или компулсивност.
2. Дезинхибиран - те са емоционално недискриминативни, свръхсоциабилни, фамилиарни с непознати хора и студени с родителите си. Имат неуспех за проверка на подкрепата на родителя в непозната среда.

Скъпи родители ето няколко препоръки към вас, които биха спомогнали да не се допуска този вид разтройство:
Стимулирайте и подкрепяйте вербалното/гласно/ изразяване на негативните чувства и преживявания на детето ;
Поощрявайте споделянето на потребности и разговаряйте с децата си за различията между вас ;
Не обиждайте и не критикувайте своето дете, кажете му точно и ясно къде е сгрешило т.е. осъждайте самата постъпка или деяние а не него като личност ;
Зачитайте физиологичните и емоционалните му потребности, полагайте адекватни и ефективни грижи за детето си;
Бъдете винаги до него в трудни моменти, подкрепяйте го, същевременно насърчавайте неговата инициативност и автономност, нека то винаги да се чувства значимо, обичано и закриляно от вас ;
Не злоупотребявайте със алкохол, наркотични и/или психоактивни вещества, не прилагайте унизителни процедури/бой, малтретиране и т.н./ за да го наказвате, избягвайте конфликтни ситуации пред детето и никога не забравяте то усвоява вашия модел на поведение ;