Опита за самоубийство – преживяването за неразрешимост на трудна ситуация

Суицидалитета / самоубийството и опита за самоубийство / са едни от най-тежките и трудни за овладяване кризисни ситуации. Термина е от латински език- suicidium, от sui caedere, „да се убия“ и буквално означава „сам срещу себе си”.

Трябва да се има в предвид, че опита за самоубийство не е само един незавършен или несполучлив суицид. Между самоубийството и опита за самоубийство има съществени разлики между мотивите и начините на реализирането им. Все пак една рязка граница не може да се постави. Има самоубийства, които по различни причини и съображения не се осъществяват. Има и опити за самоубийства, често пъти несериозни или „бутафорни „, които неволно завършват със смърт. При „парасуицида”, жеста на самоубийство е акт, при който посегналия на себе си, нито възнамерява да свърши живота си, нито очаква да умре в резултат на своите действия, но желае по един доста краен начин да покаже нетърпимостта му към дадена трудна ситуация.

Доста често много от хората при остри кризисни ситуации реагират депресивно. Появява се субективното чувство на безпътица, безизходица и безперспективност, които за дадения момент изцяло владеят психичното поле на преживяванията. Има и случаи, когато то може да е форма на протест и поради невъзможността за насочване на агресията към съответния обект я насочват към самите себе си. Един известен суицидолог беше писал, че често суицидите не желаят смъртта но „не харесват персоната в себе си”.

Има групи хора и състояния, които са с повишен суициден риск.

• Ендогенна депресия – при нея опасността от самоубийство в началото и в края на фазата е доста вероятна. При старческите /инволутивните/ депресивни състояния социалната изолираност създава твърде голяма опасност. При леките депресии упоритото безсъние е особено съществен фактор за възникване на самоубийствени помисли.
• Самоубийствени тенденции при други психични заболявания /шизофрения, БАР, гранични състояния и др./, които изискват консулт с Психиатър и навременна хоспитализация.
• Невротично болни под формата на „късосъединителни реакции”.
• Млади хора в момент на криза или конфликтна ситуация, особено в пубертетната и следпубертетната възраст.
• Различни критични фази и кризисни състояния.

Преценката на суицидността и на особено застрашаващите фактори които включват суицидна тематика и суицидни показатели са:

1. Собствени предишни суицидни опити и намерения.
2. Сугестивно действие, при което средата , в която живее има подобни примери „ за разрешаване на проблемите” .
3. Директни или индеректни изказвания за самоубийство.
4. Изразяване на конкретни представи, планове или подготовка за извършването му.
5. „Неочаквано спокойствие” след предхождаща суицидна готовност. Това означава, че решението е вече взето за извършване на суициден опит.

Специфичните симптоми, които могат да ни наведат към мисълта за себеувреждане са:

• Страхове и състояния на дълготрайни разстройства на съня
• Потиснати афекти и агресивни тенденции
• Силно чувство за вина и малоценност
• Биологични кризисни периоди
• Алкохолизъм, токсикомания и др.

Фактори на социалната среда като „broken home” , липса или загуба на контактите с любими хора, липса на цели, финансови затруднения, загуба на ценности и стабилни идейни убеждения и др. са също един от водещите маркери.

Телесните заболявания особено тези с лоша прогноза също са една от водещите причини. Не винаги тяхната тежест е най-съществения фактор, а страха от загуба на кариера или професионални възможности са нерядко повода за самоубийство.
Професионалните затруднения, семейните неблагополучия, любовните разочарования, социалната изолация и самотата играят важна роля за самоубийствените опити. Често суицидните опити са тенденция „чрез агресия върху собствения живот да се алармират околните за основна промяна на нетърпима ситуация – т.нар. „зов за помощ” или „поставяне на колене”.

Опитния психолог улавя тези сигнали навреме и реагира по възможно най-професионалния начин.