Елективен мутизъм – тихия детски протест

За разлика от много други психични нарушения в детска възраст, това разстройство се среща малко по-често при момичетата. Етиологичните фактори за елективния мутизъм най-често са емоционални или физически травми в ранното детство. Родителите на такива деца използват мълчанието „ като средство за изразяване на недоволство”. Не е за пренебрегване и майчината хиперопека. Много често това е пасивно-агресивно средство за изразяване на враждебността на детето към другите и околния свят.

Водещия симптом е „отказа на детето да говори извън дома”. Комуникацията понякога може да се осъществи с оскъдни жестове и лаконични, еднодумни отговори или дори шепнешком. В резултат на това разстройство е налице отказ на детето да ходи на училище, трудности в обучението и социална дезадаптация. В къщи или в позната обстановка тези деца могат да имат прояви на негативизъм, опозиционно поведение, чести емоционални изблици и дори агресия. Детето показва езиковите си възможности в едни ситуации но не говори в други определени ситуации. Елективния мутизъм се появява в ранното детство. Той често се съчетава със затваряне в себе си, висока социална тревожност, прекалена чувствителност или съпротива.

За да бъде диагностициран елективния мутизъм децата трябва да са с нормално разбиране на речта и езикови умения, които са достатъчни за социална комуникация. Освен това, трябва да съществуват явни доказателства за неуспех да говори в определени моменти, докато при други се справя добре. Диагностицирането изисква липсата на реч да е устойчива във времето и да има предсказуемост на ситуациите, в които ще липсва или ще се появява реч.

Елективния мутизъм трябва да се отдиферинцира от епизодите на адаптационна срамежливост в непозната и необичайна за детето обстановка.

Болшинството от децата обаче твърде късно се диагностицират и насочват към терапия. Много често родителите и учителите ги определят като стеснителни и срамежливи.

Тези деца произхождат от семейства, които не се характеризират с прекалена комуникативност. Особеностите на поведението често са следствие на сериозни конфликтни ситуации. Избирателната комуникация може да бъде свързана с конкретни страхове. Много известни психолози са на мнение, че елективния мутизъм се корени в семейната среда и особено хиперпротективността от страна на родителите и най вече на майката. При тези деца семейното функциониране е такова, че то не толерира експресия на чувствата. Чрез мълчанието си детето „изразява колко е самотно”.