Начина на общуване с детето – основен фактор в психоемоционалното развитие

Общуването е сложен процес, който е едновременно процес на взаимодействие, на предаване на информация, но и на отношение един към друг, както и на взаимно влияние един на друг. В частност интеракцията е взаимно повлияване между хората т.е. взаимно въздействие. Именно поради тези свои характеристики то е от голямо значение за адекватното социално и емоционално развитие на детето. Чрез своята вербална форма то предава не само просто информация но и отношение чрез интонацията и модулацията на гласа, чрез невербалната си форма като жестомимичните сигнали, позата и езика на тялото и въздействие върху детето. Бъдете убедени че крехката и ранима детска душа безпогрешно ги кодира.

Естествено в днешното динамично време, всички са много ангажирани. Съответно нямат достатъчно време да общуват с детето си. Това обаче не Ви ли звучи като извинение? Практиката показва, че понякога родителите се крият зад служебната си заетост и натоварен ден, за да не се занимават с детето си. Дневните срещи с него понякога приличат на мимолетна среща. Разбира се ако искаме да се дистанцираме от него, то това е „най-добрия” начин! Но ако искаме да променим нещо в детето си -вреден навик, агресивно поведение и др., или ако искаме да промени то отношението си към нас, без общуване с него това е просто невъзможно! Защото мълчанието днес ще породи утре личност трудно адаптираща се към социума, с поведение на недоверие, чувство за малоценност или “вик за помощ”, проявен най-често чрез агресивни или автодеструктивни прояви. При желание винаги може да се намери време да поговорим с детето. Дори това да е само половин час. Това безусловно ще окаже благотворно влияние на развитието му. Ако пък действително нямаме възможност за това, е необходимо да му се извиним, че не можем да му отделим поне малко от времето си. Да му обещаем, че при първата възможност ще го сторим. Задължително трябва да спазим обещанието си, за да не загубим неговото доверие! И ако действително го направим, детето ни винаги ще чака нетърпеливо тези моменти, независимо колко редки са те.

Добре е когато говорим с детето, лицето ни да е на равнище на неговото. За него това ще е признание за пълноправно партньорство в разговора. Ние не може да знаем всичко, за това е напълно възможно да не можем да отговорим на някой негов въпрос. И изобщо не е срамно, нито грешно, да си признаем, че незнаем. В никакъв случай обаче не трябва да го лъжем! Може да не кажем всичко по даден въпрос, да му е рано да научи нещо и да премълчим. Но никога да не го лъжем! Наистина заради това понякога децата смятат възрастните за „странни същества”, които незнайно защо крият значението на някои думи и факти. Най-доброто, което можем да направим при общуване с детето е внимателно да го изслушваме. Тогава то ще разбере,че се замисляме над казаното от него. Важно е да се отнасяме с детето като с равен.

Всички родители желаят децата им да бъдат спокойни и щастливи. Никой умишлено не се опитва да направи детето си страхливо, стеснително, нетактично или агресивно. И все пак, тъкмо в детството, много хора придобиват тези качества. Те не успяват да изпитат чувство на сигурност, на уважение към себе си и към другите.

Родителите искат децата да бъдат учтиви, а те понякога не са, да бъдат отговорни, а те не са такива, да бъдат щастливи, а те не са. Защо става така? Труден въпрос с много отговори. Един от най-важните отговори е свързан с общуването. Да се разговаря със децата е истинско изкуство. Често техните послания са толкова добре кодирани, че за възрастния човек е трудно да ги разшифрова. Детето не е в състояние да слуша никого, когато е обзето от силни емоции. В такъв момент то не може да приеме утехата, съвета или уместната забележка. Точно в този момент е важно да разберем как детето се чувства и каква е причината за това емоционално състояние. То очаква от нас да го разберем. По-лесно бихме помогнали на детето, ако знаем какво става с него и какво изпитва. Най-често, когато децата създават проблеми ние се гневим. В момент на гняв казваме на децата такива неща, които не бихме казали и на най-големия си враг.Когато нещата преминат изпитваме вина и твърдо решаваме, че това няма да се повтори. Но гневът скоро пак завладява и проваля добрите ни намерения. Гневът е най-скъпо струващата емоция в отношенията между родителите и децата. Нормално е да се ядосваме, нормално е да изпитваме гняв към неща, които ни дразнят, но неумението да контролираме отрицателните емоции още повече засилва проблема и не на последно място тотално обърква детето, оставяйки в него неуместно чувство за вина.

Следващото значимо умение при общуването с децата е ЗАДАВАНЕТО НА ВЪПРОСИ. Има различни начини на задаване на въпроси. И всеки един от тях би провокирал някаква реакция. Един неподходящо зададен въпрос може да доведе до гняв и негодувание. Но задаването на въпрос би могло също и да постави взаимоотношение на доверие и подкрепа. Ефективният родител умее да задава въпроси, на които не може да се отговори само с “да” и “не”. Този тип въпроси се наричат ОТВОРЕНИ и обикновено започват с “Как…”,”Какво….”. Използването на думата “защо” при задаването на въпроси поставя детето в защитна позиция и го кара да се чувства, сякаш трябва да оправдава чувствата и действията се. Въпросът “Защо?...” не е особено подходяща формулировка, когато се интересуваме от чувства, мисли, мотиви и подбуди. Насърчавайте детето си да описва своите чувства и мисли и причините, които го разстройват.
Изградените семейни модели на общуване се пренасят и в общуването извън семейството - в училище, сред приятелския кръг и другото обкръжение. Ако детето не е формирало самостоятелно отношение и изграждане на лични позиции в семейството в периода на пубертета ще попадне под силното влияние на приятелския кръг или референтни групи. Не винаги това влияние е с положителна насоченост. Понякога такива групи са с делинквентна субкултура със собствени правила и норми, но често те не са в унисон с моралните и социални норми, а с асоциална насоченост.
Във взаимоотношението с децата трябва да търсим баланса, т.нар. “златна среда”. Деца отраснали в прекомерно покровителствена, зависима и глезеща среда или пък неглижирани с недостатъчно внимание и обич растат със самочувствие, което зависи изцяло от това доколко ги харесват или одобряват другите. Те стават вглъбени в себе си, неспокойни а понякога и враждебни с нездраво отношение от типа “Аз никога не съм добре”. Най-честите грешки, които се допускат, понякога от незнание, понякога от недооценяване на техните последиците, които за съжаление могат да се окажат пагубни за детето са:

• Липса на стимулиране да споделя своите чувства, мисли, страхове и опасения. Задоволяването само на "външните нужди" на децата – като скъпи дрехи или последен модел GSM и компютър. Така то е материално задоволено, но с изкуствено завишена самооценка, която не обезпечава и не запълва емоционалните “пукнатини” в детската душа. Когато този, който се грижи за детето отговаря адекватно на неговите потребности, то започва да формира у себе си доверие към света. Този процес е известен като “цикъл на доверие”. Деца, които развиват способността си да интернализират сигурност и безопасност и могат да “боравят” с емоциите си, умеят да приемат и да се учат от несполуките си. Стават самоуверени с добри защити срещу стрес и травма, което включва формиране на ресурси и устойчивост.
• Амбивалентно поведение в общуването с детето – един път топло и обгрижващо, а друг път – хладно и враждебно. Детето започва да възприема себе си като лошо и недостойно, завладяно от чувство на вина. Запомнете добре, че това е най-злокачествената форма на общуване.
• Негативна по характер обратна връзка, изразяваща се в малко внимание и одобрение, когато ги заслужава. Разпространеното правило – “радвай се на детето само докато спи иначе ще го разглезиш” е абсолютна заблуда. Такова дете има слабо развит образ за себе си и е враждебно към другите, вследствие на това то започва да възприема и себе си и другите по негативен начин.
• Изрази, като “за нищо не те бива”, “не чуваш какво ти говоря а си знаеш твоето” и други подобни са вид словесно насилие. Никога не съдете самото дете а неговата “лоша постъпка”.

Най-добрия и правилен начин на общуване е този, който недвусмислено показва на детето, че ние се интересуваме от него като личност със свой автономен свят на мисли, чувства, вълнения и преживявания. Стимулирайте детето винаги да споделя с Вас, като използвате следните подходи към него:
• Разкажи ми, какво се случи?
• Как се чувстваш по повод на това, което се е случило?
• Какво точно стана?
• Как ти въздейства ?
• Каква беше твоята реакция?
• Как мислиш, че трябва да постъпиш?
• Как ще обясниш ситуацията?

Ето няколко примери за правилно и неправилно общуване с детето в едни от най-честите ситуации в ежедневието:

Не опитвайте да водите битки с децата си: винаги губите! Децата разполагат с повече време и енергия да ви се противопоставят от тези, с които вие разполагате и ще си отмъстят като ви отвърнат или с безразличие или с някоя злобна постъпка. Затова единствения начин е да ги спечелите, като съзнателно избягвайте реплики и коментари, които могат да доведат до спорове и излишно напрежение. Родителите понякога просто не обръщат внимание на причините, подтикнали децата да се държат по определен начин.

Пример: Детето е закъсняло, не се е прибрало веднага след последния час у дома. Срещнало е негов приятел по пътя;

Неправилно
Колко си непослушен и безотговорен! Повече няма да играеш на вън. И никакъв Иван. Само да те видя с него свят ще ти се завърти!

Правилно
Много се притесних, когато не се прибра навреме. Късно е. Следващия път не забравяй де се обадиш, че си с Иван. Когато знам къде си съм по спокоен.

Вредата нанесена вследствие на такива думи е неизчислима. Такива заплахи, те приемат сериозно и дълго размишляват върху тях.

Пример: Детето е счупило ценен или скъп сувенир, който за вас има стойност на “семейна реликва”;

Неправилно
Колко си невнимателен и непохватен! Докога ще изпускаш всичко? Не можеш ли да внимаваш повече?
Правилно
Това беше една от най-хубавите / вази...чинии../ . Сигурен съм, че не си го сторил нарочно. Знам, че другия път ще внимаваш повече.

Бъдете сигурни, че следващия път детето наистина ще внимава повече, защото изказаните по този начин думи му показват, че то е по-ценно за вас от която и да е пък било то и скъпа вещ. Същевременно и ще осмисли, че има предмети, които имат голяма емоционално значима “цена”.

Пример: Днес сте разбрали,че детето ви е получило по-ниска оценка от тази, която е получило друго дете от същия клас, с което то често дружи;

Неправилно
Как може, нали вчера цял следобяд учи!? Глупав ли си, разсеян ли си или какво? Виждаш ли Иван без да се старае, колкото теб отново има шестица.
Правилно
Виждам, че се стараеш много, но вероятно нещо те е затруднило. Вярвам, че следващия път ще успееш.

Никога не правете сравнение с други деца. Не се тревожете и вярвайте в детето си. Изказвания от този вид са най-сигурния начин да формирате ниска самооценка резултираща във неувереност във възможностите му, което в бъдеще може да “пречупи” всякакви амбиции и стремеж към постижения.

Пример: Съобщават ви, че детето се е провинило днес;

Неправилно
Искам веднага да ми обещаеш, че повече няма да чувам такива неща за теб. Кажи обещавам! Внимавай много следващия път и бой ще ядеш!
Правилно
Стана ми неприятно за това, което чух днес за теб. Надявам се, че за в бъдеще няма да ме огорчаваш така.

Съвършено неправилно е да изисквате на всяка цена обещания от детето. Това означава, че те ще постъпват правилно само ако преди това са дали обещание. Обещанията, както и подкупите за абсолютно неправилен начин за трайно общуване с тях. И запомнете още по абсолютно недопустими са физическите наказания. Те само ще породят гняв в детето и агресивни прояви.

Пример: Поръчали сте на детето си да купи от магазина например хляб, като се прибира към дома но то е забравило;

Неправилно
Колко си разсеян постоянно забравяш! Учудващо е, че имаш глава на раменете си. Но нищо сега като си легнеш гладен, другия път ще се сетиш.
Правилно
Постарай се, когато ти поръчам нещо да не забравяш. Не се е случило нещо фатално но в момента имам неотложна работа, която трябва да свърша на време и не е желателно да я прекъсвам. За това помолих теб.

Саркастичните забележки могат да вбесят децата много повече от директния упрек. Те ги изваждат от равновесие и децата насочват цялата си енергия да измислят контраатака. Никога не наказвайте детето, “да си ляга гладно”.

Пример: Детето ви има рожден ден и чичо му е дошъл да му даде подарък, детето го взема неохотно но не му благодари за него;

Неправилно
Веднага кажи благодаря на чичо си!
Правилно
Вие просто кажете вместо него: Благодаря ти чичо Гошо за подаръка, който си донесъл на Митко.

Чудесен начин да научим детето си на вежливост! Спасено е честолюбието на всеки, и можете да бъдете сигурни, че следващия път Митко ще се сети да благодари, когато му донесат подарък. Понякога този подход за да научите детето си на добри обноски е труден, но пък дава много по-добри резултати и има по-висока възпитателна стойност от директната забележка.

Пример: Детето често ви прекъсва, когато говорите с някого;

Неправилно
Колко пъти да ти казвам да не ме прекъсваш когато разговарям с някого!
Правилно
Остави ме да довърша, това което имам да кажа и после ще кажеш това, което желаеш.

Запомнете, че дреболии от този тип предотвратяват критични мигове, способни да доведат до изостряне на взаимоотношенията с детето и домашното напрежение.

Пример: Установявате, че детето ви лъже;

Неправилно
Е вече много ти се насъбра! Този път лъжата няма да мине чуваш ли!
Правилно
Разбирам, че това което ми казваш не отговаря на истината и това ме безпокои. Кажи ми какво те притеснява да ми кажеш, какво точно се случи.

Децата никак не обичат въпроси и закани, които могат да ги притиснат “до стената”, защото ги принуждават да избират между лъжата и неудобните отговори. Имайте в предвид, че понякога лъжата е просто проява на детското въображение, което до 6-7 годишна възраст все още доминира над останалите психични процеси. Понякога е достатъчно просто да кажете, че сте разочаровани.

Пример: Детето ви се затруднява с домашното и ви моли да му помогнете;

Неправилно
Хич не те бива! Непрекъснато ме караш да ти помагам а аз имам толкова работа в къщи.
Правилно
Дай да видя, какво те затруднява. Ще се опитам да ти помогна и може утре да помоля учителката да ти го обясни отново.

Не е нужно да сте учители или пък да имате висше образование за да помагате на децата си в подготовката на уроците вкъщи. Но помнете в никакъв случай не трябва вие да пишете домашните на децата си, това е много погрешно. Важното е да му помогнете само да си ги напише. Осигурете у дома атмосфера, която ще насърчи интереса на детето към учението. Издигайте авторитета на училището пред вашето дете. Никога не го омаловажавайте. Накарайте го да усеща, че училището и уроците са нещо много важно.
С това темата съвсем не се изчерпва докрай. Тя е много всеобхватна за психологическа интерпретация. Постарах се да маркирам една част от важните пунктове от взаимоотношенията и общуването с децата.