Психотерапията – основни начини на употреба

„Защо да се консултирам с психолог, добре съм си, само леко съм изнервен напоследък”. Доста познато и често срещано нали? Може би за пореден път трябва да се направи важно уточнение а именно, че съществува разлика между Психиатър, Психолог и Психотерапевт. Очевидно е, че и трите носят в себе си думата “психе”, която идва от гръцки и означава „душа”. Именно тя е и главната виновница за объркването. Психиатрията е дял от медицината и практикуващите я са лекари – Психиатри. Психиатрията се занимава с психичните болести, психологията като цяло се занимава с психично здрави хора в момент на криза (тук изключвам някои клонове на психологията, които граничат с медицината). Следователно и Психиатрите и Психолозите могат да бъдат Психотерапевти. За Психотерапевт трябва обаче да се премине допълнително обучение, което е най-малко с продължителност от пет години /някои модалности достигат шест-седем години/ т.е. допълнително надграждане на придобитото до този момент образование. Така, че е меко казано неуместно професионално не е етично да наричаш „Психотерапевт” този, който не е такъв. Що се отнася до психоанализата то тя е психотерапевтичен метод, а не самостоятелна наука. Следователно всички психоналитици са Психотерапевти.

Кое е терапевтичното на психотерапията?

На първо място, това е връзката с терапевта. Възможността човека да види себе си през очите на професионалист, който му дава обективна обратна връзка за механизмите на неговите мисли и поведение. По този начин се освобождава от собствените си мисловни “изкривявания” и формирани в ранна възраст нагласи, които до този момент са правили поведението му неефективно. Емоционалната интелигентност също е резултат от терапията. Много хора споделят, че се чувстват емоционално уравновесени след терапия, стават способни да се владеят, по-малко раздразнителни са и по-леко взимат по-добрите решения за тях. Когато има травма, тя потиска наличния потенциал и блокира действията на зрялата личност. По време на сесиите се развива способност да се търси алтернативи на поведението, да се овладяват кризите, а това е път към свободата и управление на собствения живот.
Ако се отива с нагласата, че терапевтът дава еднократно съвети, предписания и рецепти, ако се очаква той единствено да работи, то тогава терапията има много слаб или няма ефект. Психотерапията е двустранен, психодинамичен процес. От една страна Психотерапевта с своя професионализъм, и от друга, човека потърсил професионална помощ - със събитията от своя живот. Ползите от психотерапията са когнитивни, рационални и емоционални. Рационалните включват управление на живота и изграждане на ефективни взаимоотношения, чрез себеосъзнаване и себеприемане, търсене на алтернативни поведения, управление на стреса и конфликтите и по ефективно общо функциониране. Емоционалните ползи са вентилиране на емоции и валидизиране на даден проблем, което има голям терапевтичен ефект.
Кога имаме нужда от психотерапия?
Безкрайно много са темите на всекидневието, пред които се чувстваме безсилни. Често ни е трудно да лавираме между проблемите си, не виждаме изход, реагираме чрез “остарели” и ригидни нагласи, резултат на това, не сме ефективни като личности и професионалисти. В подобен момент имаме нужда не само от споделяне, но и от професионална помощ и подкрепа , не само от разбиране, но и от насочване.
Един от маркерите за търсене на точно такава помощ е еднотипно повтарящ се неуспех в личен план. Нуждата от терапевт възниква и при неумение да се преработи силна емоция по време на криза - смърт или раздяла с близък човек, сериозно заболяване, загуба на работа, всяка ситуация свързана със загуба, неувереност в себе си, депресия, невъзможност за контролиране на гнева и много други житейски неразположения и неблагополучия. Това са само една малка част от темите, които са сигнал за помощ. В тези случаи приятелството не е достатъчно, защото приятелите, колкото и близки да са те, не разполагат с “инструментариума” на Психотерапевта. А и ако се замислим, културата на общуване личи по това, как, с кого и какво споделяме.
Индивидуалната терапия е процес, в който Вие вземате решение да погледнете към определени житейски затруднения. Именно този момент е ключов, най трудния, но с това се прави първата крачка към постигане на целта и грижата за себе си – така желаната промяна. Терапията е подходяща за всеки в период на криза В такива моменти човек е най-уязвим, носи в себе си опасения, съмнения, емоционални трудности, страхове, въобще всичко, което му носи дискомфорт и затруднява качеството на живот. Терапевтичната работа носи благоприятен резултат както за Вас самите, така и за хората около Вас.

Терапевтичните сесии са конфиденциални т.е. всичко, което споделяте като проблематика си остава единствено между Вас и терапевта не само по време на терапията но и след това.
Терапевтичния кабинет е защитено пространство, това което по една или друга причина не можете да кажете и да споделите безопасно другаде. Като специалист терапевта има годности и способности да подкрепя и помага Вашия път, но Вие сте този, който върви по него. Терапевта е вашето огледало и отразява Вас самите. Продължителността на терапевтичната сесия е приблизително около 50 минути но в зависимост от обсъжданата проблематика и прилаганите методи, може и да надхвърли и малко повече от 50-60 минути. Можете да пожелаете еднократна психологическа консултация по даден проблем или може да вземете решение за терапевтична работа. Записването става с конкретен ден и час, като заедно с терапевта определяте продължителността и честотата на сесиите. Негова задача е да структурира всичко това. Степента на ангажираност е право пропорционална на изхода и успеха на терапевтичния процес, колкото и специфични знания и опит да има един терапевт, няма как да Ви помогне, ако Вие не се включите активно в самата терапия. Обобщено казано „колко можем да вземем от него за да се промени живота ни в по-добрата посока”.

Лично аз прилагам в своята практика, метода на позитивната психотерапия, като притежавам умения и знания за решаване на кризисни и конфликтни ситуации, за разгръщане на социални умения /със съответният документ за правоспособност за завършено базисно обучение по позитивна психотерапия през 2014г./. В момента се обучавам вече трета година в майсторско ниво по позитивна психотерапия. Не случайно професионалните ми интереси са свързани с този метод на психотерапия. Тя реконструира личността „ като пипа с кадифена ръкавица „ но успешно и трайно, откривайки колко много силни страни и потенциал има в човека, но той е потиснат и не е разгърнат. Този конфликт-центриран и ориентиран към способностите метод се създава д-р Носрат Песешкиян през1968 година на миналия век в Германия. Не само защото тази терапия е създадена от лекар, но и тя е еклектична, транскултурална, психодинамична и психотерапевтична. Със своите четири форми на обработване на вътрешен, ключов, актуален конфликт и пет етапа в терапевтичния процес прави позитивната психотерапия една от най-успешните не само у нас и в Европа но и на световно равнище. Тя недвусмислено показва цялостност /от където произлиза и наименованието й/ т.е функционалните смущения могат да възникнат върху един постулиран като „Locus minoris resistentiae” органичен и психичен синдром.

Важна за успеха на терапията е и личността на психотерапевта. Истинския психотерапевт има специфична „визитна картичка”, която включва добър външен вид, облекло, обноски, маниери и поведение. Прави впечатление с компетентността и доброто владеене на гласа си и по това, че „не приема вкъщи в дневната”. Още по-добре е за него, ако има информация в интернет пространството, чрез собствен сайт или чрез сайта на организацията и структурата, в която работи. Обяви от рода на „психотерапия бързо и успешно за 10 лева” са меко казано непрофесионални да не употребя друг израз. Той не само трябва да е емпатичен и да умее да довежда нещата до край, да „затвори” сесията по подходящ начин, но и да бъде професионално етичен – да има своите професионални принципи и лични ценности. Ако усетите манипулация или липса на откровеност най-вероятно не сте при точния човек, защото най-голямата привилегия е добронамереността, съчетана с желанието и професионалното призвание.
________________________________________

Милена Михайлова