Личностови разстройства – видове и терапия

Тези състояния са дълбоко заложени и трайни модели на поведение и са израз на характерните за даден индивид стил на живот, отношение към себе си и околните. Те се появяват в ранните етапи на развитието но могат да се придобиват значително по-късно на база на социален опит, който често е травматичен. Това са модели на поведение изразяващи се в ригиден начин на реагиране в широк диапазон от социални и лични ситуации. Подобен стил на поведение има устойчив характер и обхваща многобройни аспекти на психологичното функциониране. Често пъти те са свързани със субективно преживяване на дистрес и нарушена социална адаптация. Личностовите разстройства се отличават от промяната на личността по времето и начина на тяхната проява. Те не са вторични по отношение на друго психично разстройство или мозъчно заболяване. Възникват в детството или в юношеството и продължават в зряла възраст, но могат да предхождат или да съществуват съвместно с друго разстройство. Една от често срещаната коморбидност е тази с разстройствата вследствие употреба на алкохол, халюциногени, наркотици и психоактивни вещества. Тяхната етиология не е съвсем известна но различни психотравми в детството благоприятстват за тяхното развитие. Характерът с неговите многобройни психични функции като подтици, мотивация, емоции и свързаната с тях волева устойчивост и насоченост е слабото звено в системата при всички подтипове личностни разстройства. По отношение на интелектуалните възможности, аспирациите, ценностната система и креативните качества те могат да са запазени или да са нарушени само някои черти. Т.е. един индивид може с поведението и реакциите си да не е приемлив за обществото и все пак да притежава високи интелектуални и креативни качества.

Видове спицифични личностови разстройства:
Параноидно личностово разстройство - Характеризира се с прекомерна сензитивност към преживявания на неудачи и неуспехи. Тези хора се характеризират със злопаметност по отношение на нанесени обиди, склонност към отмъстителност, мнителност и изопачено възприемане на околните. Техни неутрални или дори приятелски действия превратно се тълкуват като оскърбителни и враждебни.

Те имат непреклонно чувство за собствена правота, което е несъобразно с реалната ситуация. Тези индивиди са свръхангажирани с неоснователни „конспиративни „ обяснения и са склонни към патологична ревност.

Шизоидно личностово разстройство - тези личности са неспособни да изпитват удоволствие. Емоционално хладни са, отчуждени, афективно изравнени. Неспособни са да изрязяват гняв, топлота, емпатия и разбиране. Интереса към социални контакти е слаб / вкл. и сексуални контакти с друго лице / и явно предпочитание към фантазиране и самостоятелни дейности. Често са с ексцентрично поведение и имат изразени затруднения в спазването на общоприети социални норми.

Диссоциално личностово разстройство - тези индивиди са опасни за обществото, поради голямото несъответствие между тяхното поведение и съществуващите социални норми. Те са с нарушения в структурата на характера /т. нар. тежки психопати/. Отличават се с грубо безразличие към чувствата и правата на другите, игнориране на задължения, правила и социални норми. Често са с агресивни и разрушителни действия към хора и животни, невъзможност за поддържане на трайни взаимоотношения. Имат ниска поносимост на фрустрация, нисък праг на раздразнителност и лесно отключват гняв стигащ до физическо насилие. Не са способни да изживяват вина, да извлекат поука от грешките си и миналия опит. Наложените санкции и наказания за извършените деяния ги озлобяват още повече. Често другите са им виновни за всичко и си измислят правдоподобни обяснения. Изкусни манипулатори и лъжци, те са постоянно нервни, раздразнителни. За това разстройство съществена роля играе не само социалния опит но и някои структурни и контитуционални фактори.

Хистрионно личностово разстройство - разстройство на личността, което се характеризира с лесна внушаемост, лабилна и повърхностна емоционалност, преувеличено изразяване на чувства, драматизиране и демонстративно поведение. Тези лица са с постоянен стремеж към внимание, признание, егоцентрични са и не зачитат околните. Обобщено може да се каже, че те имат едно постоянно манипулативно поведение, като целта му е удовлетворяване единствено на собствените интереси и нужди.

Ананкастно личностово разстройство - за него е характерно прекомерна предпазливост, нерешителност, съмнения, които всъщност отразяват една вътрешна дълбока несигурност. Те са прекомерно съвестни, педантични, перфекционисти и отдават голямо, често ненужно внимание на подробности, пренебрегвайки важността на извършваната задача. Лицата с това разстройство са ригидни, застойни, неотменни, с настояване всеки да се подчинява на неговите навици и същевременно възможността за изразяване на топли чувства е доста ограничена. Изпитват потребност от постоянно проверяване, липсва им широта на мисълта, която пречи да се обхване ситуацията в нейната цялост. Обсесивно-компулсивните личности повече от необходимото време посвещават на труд, за сметка на социални контакти и удоволствени преживявания.

Зависима личност – характеризират се с прекалена ангажираност и страх да не бъдат изоставени. Това стои в основата на специфичното поведение, което е предимно в техен ущърб. Те позволяват на другите да поемат отговорност за съществени страни от живота им и подчиняват собствените си интереси и нужди на нуждите на другите хора. Те нямат желание да отправят дори абсолютно основателни изисквания към хората, от които зависят.
Имат неточно възприятие за себе си, че няма да се справят, да издържат, че са некомпетентни. Имат тенденция да реагират на беди, като прехвърлят изцяло отговорността на другите. Изпитват силен дискомфорт когато са сами.

Тревожна личност – характерното за това разстройство е постоянното чувство на опасение, напрежение, малоценни субективни преживявания и несигурност. Имат непрекъснат стремеж да бъдат приемани и одобрявани, без необходимите усилия за това. Имат близки взаимоотношения с много ограничен кръг от хора, не поемат оправдани рискове от страх, че ще се провалят. Те избягват социални контакти, водят ограничен начин на живот поради нуждата им от сигурност и безопасност.

Емоционално нестабилна личност – те биват импулсивен тип и граничен /borderline/ тип. При него е на лице да се действа импулсивно без оглед последствията в съчетание с неустойчиво и капризно настроение. Когато импулсивните действия се критикуват от околните те лесно провокират изблици на интензивен гняв. Способността да се предвижда и планира почти липсва, склонността им към насилие е много честа. Представата им за себе си, границите, вътрешните им предпочитания са дифузни и нарушени. Те имат тенденция за идеализация и девалвация към едни и същи обекти и хора, неясен идентитет и себеразрушително поведение. Не си вземат поука от това. Имат крайно непостоянство на настроенията, инцидентни сексуални връзки с непознати, многократни импулсивни самонаранявания и желания за самоубийство. Състоянието им може да се опише, като „постоянна криза”.

Нарцистично личностово разстройство – тези хора изпитват остра нужда да бъдат обожавани. Тъй като психичния им апарат работи единствено и само за тях, те имат проблем в кооперирането с другите. Вниманието им е насочено само към собствената персона, успехи и постижения. Много от тях имат висок интелект но дълбоката емоционалност почти липсва. Гледат на околните като на свои подчинени. Имат изкривена представа че са уникални и специални, с аспирации да общуват с високопоставени хора. Характерно е арогантно и надменно поведение и нагласа, експлоатиращо отношение към другите. Обграждат се с хора, от които могат да извлекат ползи за постигане на собствени цели. Често срещан профил при овластените лица.

Личностовите разстройства засягат около една десета от популацията. Специфично за протичането им е началото в детството или юношеството, тяхната устойчивост във времето и проявлението на съответния поведенчески модел при различни ситуации. Те водят до изразен личен дистрес, социални проблеми и затруднения във функционирането.
Макар и определени като абнормни състояния, личностовите разстройсва не са болест в тесния смисъл на думата. За разлика от заболяванията, които се случват под формата на епизод или процес, различен от обичайното за индивида и разрушителен спрямо предшестващото ниво на функциониране, личностовите разстройства са трайни състояния.
Причината за възникване на личностово разстройство, е свързана с ранния жизнен опит на индивида – отношенията с родителите и околните от времето на ранното детство, развитието и формирането на аз-концепция, изграждането на чувство за идентичност, както и отношението към обектите.
Системата от награди и наказания, справянето с тревожността, отношението към авторитетите и закона, също са от значение за насоката, в която ще се формира личността.

Терапия на личностовите разстройства

Наличието на личностово разстройство не изключва възможността да съществуват други психични проблеми- депресия, тревожно разстройство, зависимост към психоактивни вещества и т.н. Тогава терапията е в зависимост от съществуващия съвместно с него синдром. Ако няма друго психично заболяване основния метод е психотерапията, тъй като се касае за проблемна характерова структура. Работата с такива разстройства е продължителна и трудна, цели корекция на определени абнормни аспекти на личността. Най-подходящия подход е цялостния, който е и центриран към патологичната личностова структура, недирективна и не подценяваща проблемите на личността. Такъв модел психотерапия има шанс да помогне, тъй като тези разстройства се копират основно чрез наличния интелектуален капацитет.