Паническите атаки - сигнал, че трябва промяна !
Паническото разстройство или епизодичната пароксизмална тревожност се характеризира с повтарящи се пристъпи на силна тревожност, които не се ограничават до конкретна ситуация или определено обстоятелство. Те са непредсказуеми и сякаш „идват от нищото”. В недалечното минало това разстройство беше по известно, като страхова невроза. То е част от групата на тревожните разстройства и неговите симптоми варират по интензивност при различните хора. Основната му проява е силен, специфичен и немотивиран страх под формата на т. нар. паническа атака. Тя се изразява най-често с внезапен пристъп на сърцебиене, чувство на задушаване и/или болка в областта на гърдите, световъртеж, тръпнене и слабост в крайниците, деперсонализация и/или дереализация. Неизменно се среща и вторичен страх, загуба на контрол над самия себе си. Не е рядкост и усещането, че „полудяваш”. Страхът е нормална реакция, вид защитно поведение, което сигнализира за някаква опасност. Когато обаче възникне извън контекста на сигнал за опасност т. е. без конкретна реална причина, тогава силния страх е патологичен.
Паническото разстройство е най-честото тревожно разстройство. Според последни проучвания трима от всеки 100 души население развиват паническо разстройство в даден момент от живота си. То може да се отключи във всяка възраст но най- често между 20и 30 години. Жените страдат два пъти по-често от мъжете.
Пациентите в пристъп на паника изпитват нарастващ по интензивност страх и вегетативни симптоми, достигащи своя максимум на върха на пристъпа, който продължава няколко минути / от2-3 до 8-10 мин./ по рядко по-дълго.
Ако това се случи в определена ситуация /например в автобус, асансьор или сред много хора /, в последствие страдащия от панически пристъпи започва да избягва такава ситуация.
По подобен начин, когато тези пристъпи зачестят и станат все по непредвидими, постепенно водят до чувство на страх от оставане сам или от публични места. И така постепенно се нарушава ежедневното функциониране – човек се чувства като непълноценен, започва да става зависим от някой друг, от нечие присъствие. постоянно. Ограбва се едно от най-ценните нещо - неговата свобода. Той се страхува да излезе за да се срещне с приятели, да отиде на някакво приятно мероприятие / там ще има много хора/, да си напазарува от близкия магазин, да отиде дори на работа т.е. обстоятелства, които не крият обективна опасност. Между пристъпите има период на сравнително свободна от симптоми тревожност но е честа предварителната нагласа, че те ще се повторят/ тревожност на очакването/. Паническите атаки може да са резултат и от депресивно заболяване.
Много често човек страдащ от паническа атака напълно осъзнава неоснователността на своите пристъпи но не може да ги преодолее. Те не са признак на телесно заболяване, но поради своята драматичност, пациентите има усещането, че получава инфаркт или инсулт или умират. Те могат да извикат бърза помощ, да посещават спешни кабинети, да осъществят прегледи при кардиолог или невролог, да направят всички необходими изследвания и да се окаже, че няма нищо притеснително, което може да оправдае симптомите. Да но страдащия е притеснен, объркан, безпомощен и при това никак не си измисля или съчинява за да привлече внимание и състрадание.Усещанията са напълно реални, защото изпотяването, треперенето и дори погледа по време на паническата атака може да се забележи от някой страничен наблюдател без проблем.
Постепенно с времето пристъпите на паника зачестяват и пациентите започва да живеят в постоянно напрежение и в очакване на поредната атака. Това, както вече писах малко по-горе, може сериозно да засегне функционирането. Те много често остават неразбрани от околните, което допълнително ги натоварва. За човек, който не е преживял подобни атаки, това е капризно поведение или признак на слабост и безволие. Това още повече задълбочава проблема. Оставено без намеса, подкрепа и терапия, паническото разстройство не отшумява от само себе си, то е с тенденция да рецидивира.
Кои са причините за възникване на паническото разстройство
• Наследственост - установено е, че паник атаките се случват по-често в семейства, членове на които са имали такива, както и при семейства с други невротични разстройства. Но това разбира се е предиспозиция. Много хора, които нямат фамилна история с панически атаки, също развиват паническо разстройство. Друг фактор например са прекалено протективните родители.
• Генерализирана тревожност, обсесивно-компулсивно разстройство, пост травматично стресово разстройство, хипогликемия, хипертиреоидизъм, дефицит на витамин Б от недостатъчно или некачествена храна, възбуждащи вещества, както и прекалено задушни и влажни помещения.
• Паник атаките са чест спътник на различните фобии, като се явяват тяхна кулминация.
• Поддържащи причини са избягването на провокиращите панически атаки ситуации или среди. Негативните автоматични мисли и чувства, правила и несъзнавани убеждения. Липсата на физическа и обществена активност.
• Липса на асертивност, самоувереност и смелост.
• Неправилното и учестено дишане може да предизвика паник атаки.
Лечение на паническото разстройство
Съвременното лечение на паническото разстройство включва медикаментозна терапия предписана от Психиатър и/или психотерапия. Най-добър и траен ефект е комбинирането на медикаментозно лечение и психотерапевтично повлияване от квалифициран психотерапевт.
Страха при почти всички хората се появява тогава, когато се намират в ситуация, в която не са в състояние или все още не могат да се справят в даден времеви период.
Всяко развитие е свързана със страх, защото ни води към нещо ново, неизвестно и не овладяно, към вътрешни или външни конфликтни ситуации, които все още не сме преживявали. Всичко ново, непознато, което предстои да се направи или изпита за пръв път, наред с удоволствието от приключението и с радостта от риска, страхът е постоянен спътник, той ни съпровожда непрестанно. Страха обикновено нахлува в съзнанието ни в особено важни моменти от нашето развитие, тогава, когато трябва да бъдат изоставени стари, ригидни, познати коловози, когато трябва да бъдат овладени нови задачи или напират промени.
Също така паническите атаки може да се появят след натрупване на много психотравмени събития за кратък период от време. Друг момент е когато дълго време сме пренебрегвали себе си за да угодим на някой друг, тогава, когато не можем да кажем „не” въпреки, че „цялото ни същество крещи да” / ключов конфликт „учтивост-честност.” в позитивната психотерапия/. Започва да реагира тялото пренебрегвано с години „то започва да си отмъщава „ с цялата интензивна гама от невровегетативна симптоматика, сякаш иска да каже „не мога повече така”. Тава е сигнала за промяна! Нещо трябва да се промени от досегашните ни убеждения, мисли и поведение. Трябва промяна .и често радикална. Ето на това няма как „да ни научат единствено хапчетата”.Основната роля за това се пада на добре обучения психотерапевт т.е. да бъдем осъзнати. Често след една успешна психотерапевтична намеса и добре мотивиран, убеден в” излекуването” си пациент, паническите атаки” никога не се завръщат със същата сила обратно”. т.е. всичко вече е под наш контрол.