Ползите от психологическото консултиране при бременните жени и родилките
Няма здраве без психично здраве! Така този популярен израз заема все по- важно място във всяка болница, която се грижи качествено за своите пациенти. Защото психичния статус е част от здравния статус на всеки човек. Нашата болница е една от първите болници в България, която осигурява такава грижа и предлага психологическо консултиране и психотерапевтиране на своите пациенти още от далечната 2007 година. Ако изпитвате постоянни трудности да постигате основните цели във вашия личен живот, да се грижите за себе си и за детето си и да бъдете ефективна, тогава психологичното консултиране ще ви даде възможност да изследвате тези проблеми със специалист, който е обучен да оказва такава помощ.
1. Какви са ползите от психологическото консултиране?
Психологичното консултиране е основно насочено към работа с конкретни жизнени проблеми, работи с тях чрез регулярно изследване и обсъждане. На пациента се предоставя възможност да говори свободно за своите важни поведенчески и емоционални проблеми с квалифициран специалист, при спазване на изискванията за конфиденциалност /поверителност/ и защитеност. Това е нещо много по-различно от доброжелателния приятелски разговор на обичайна социална ситуация. Психолога има задачата да поддържа терапевтичната рамка, той носи отговорността обсъждането на проблемите да става на адекватна дълбочина и обратната връзка, да носи личен смисъл и терапевтична полза.Често се случва, че самото споделяне на болезнени преживявания пред някого, който е независим и който няма да ви осъди вече носи полза. Психологичното консултиране може да бъде анализиране на вашите мисли, чувства и поведения. Това е активен процес, който ще ви направи способни да разберете по-добре трудностите, които срещате, ще повиши увереността в собствените ви способности, и по такъв начин ще ви помогне да достигнете до по-добро решение и по-ясна перспектива за бъдещето.
2.Кога и при какви случаи бременните и родилките могат да търсят психологическа помощ и подкрепа
Бременността и раждане е време на значителни физиологични и емоционални промени при всяка жена. Случаите на следродилна депресия са често срещани. Поради колебания в нивата на хормоните много жени, след като детето се появи, преживяват драматични промени в настроението и те могат да се разгърнат до лека форма на депресия, която продължава няколко дни.
Около 10% от жените са изправени пред дълга депресия. Тя обикновено се развива в 4-6 седмици след раждането. Тежка депресия с мисли за самоубийство и психотични симптоми са (следродилна психоза) е рядкост. В борбата с депресия след раждането са се доказали като ефективни: психологическо консултиране и психотерапия.
Помощта на психолога ефективна при лечение на лека до умерена следродилна депресия. При по-тежките случаи може да се наложи и консулт с психиатър и съответно по негова преценка, назначаването на лекарствената терапия.
Прави ми все по-често добро впечатление, че жените стават все по-осъзнати в това отношение и често сами търсят психологическа помощ. Това е признак на зрялост и отговорност за самата себе си за детето си. Защото да се криеш под маската на една безразлична фасада „на мен ми няма нищо”е меко казано неблагоразумно.
3.Кои са рисковите фактори?
Както вече споменах бременността и раждането се съпровожда от значителни биологични, функционални и психологични промени, те са част от адаптационния синдром при всяка жена и те са вид житейска криза. Но тази криза може да донесе най-хубавото и смислено нещо - да дариш нов живот. Освен тези фактори в графата рискови влизат и физически аномалии на детето.
4. Кои са най-честите симптоми на следродилната депресия?
Симптомите на следродилната депресия включват апатия, тревожност, лошо настроение, неспособност за концентрация и други, но тези са едни от първите.
Тежката депресия често е придружена от враждебност към новороденото или дори психоза. В този случай е необходима професионалната помощ на психиатър. Опитният психолог може да направи преценката за това.
5. Каква е ролята на бащата в отглеждането на детето?
Бащата има не по-маловажна роля от майката в изграждането на добри навици, характер, мироглед, поведение у децата. Вярно е, че в първите дни от раждането основната обгрижваща фигура е майката. Първия физически контакт на новороденото е именно с нея.
Но мястото на бащата при отглеждането на детето също започва още с раждането. Колкото повече време прекарва таткото с детето, говорейки му, играейки си с него или просто гушкайки го, толкова по-добро емоционално възпитание ще получи детето. Когато татко прегръща и целува мама, всъщност учи детето си на любвеобилност, нежност, спокойствие и нещо много важно, което липсва у много хора – способност да показва чувствата си.
Важната ролята на бащата при отглеждането и възпитанието на дете е свързана и с факта, че обикновено децата гледат със страхопочитание бащите си и ги приемат като по- влиятелен родител.
Децата знаят, че дори мама да се кара, ще й мине, докато бащите не са толкова „меки”, когато се карат, има основателна причина за това. Ето защо възпитанието на дисциплина е тяхна запазена територия.
Бащите учат децата си на по-различни умения от тези, които майката може да предаде. Ето защо ролята на таткото е не по-малко важна от тази на майката. Бащата е този, който учи сина си да бъде мъж и да умее всичко, което включва и това как един мъж трябва да се държи с жена. Това пък е свързано отново с демонстрирането на любов между родителите. Що се отнася до дъщерите, те обикновено са слабост на бащите, поради което и отношението им към тях е по-деликатно. Но въпреки това бащите държат на дисциплината и не пропускат да научат и тях. Бащата е мъжкия модел, често детето го копира и му подражава. Липсата му особено при момченцата е по-явна.
Бащата е и важна опора за детето, той се превръща в символ на стабилност, спокойствие и сигурност. Той е възприеман за по-силният родител, ролята му във възпитанието е много важна и включва и възпитание на самия себе си.