Детската депресия – „тайния крадец на щастие”

Депресията у деца се проявява обикновено заедно с други психични проблеми. Такива са наркомания, алкохолизъм, хиперактивност и др. Повечето депресивни деца не получават никакво лечение. Така става защото те не желаят да потърсят помощ поради вкоренената лоша слава на психичните проблеми, и защото родители, учители, не забелязват наличието на депресия. Това състояние е трудно за диагностициране. Три-четвърти от децата, депресията не се открива.Те не искат да потърсят помощ.

Група с висок риск от поява на депресия са:

Малтретирани деца;
Деца преживели силна психотравма;
Юноши с упорити алкохолни и наркотични проблеми;
Деца живеещи в дисфункционална семейна среда;
Деца и младежи, които многократно се самонараняват;
Деца, които отказват да отидат на училище.
Много от симптомите на депресия са като на възрастните.Депресията при деца често започва с промени в поведението. Липсва така наречената тъга. Тя може се отключи най-вероятно от събитие със силен емоционален заряд – развод или смърт на родител, катастрофа и т.н.

Антидепресантите трябва да се прилагат само в комбинация с психологична терапия.
Трябва да се изписват в слаби дози.
Необходим е строг мониторинг на настроението при психологичните интервенции.
Антидепресантите се изписват само след преглед от детски психиатър.
Всички антидепресанти трябва да се наблюдават за евентуални странични ефекти –например суицидална готовност.

Какво трябва да знаем след, ката депресията е отминала:
Детето изкарало състояние на депресия носи повишен риск от възобновяване на болестта. Детската депресия е сериозно заболяване. Правилното лечение заедно с психологичната подкрепа намяляват значително рецидивите на болестта. Най-сериозното усложнение е самоубийството. Процента на самоубилите се деца достига 10%-15% в рамките на дълъг времеви период близо 10 години. В много от случаите депресията се възобновява в зрели години. Болестта не е присъда. Тя се лекува успешно в 95% от случаите.