„Психологът е ум и сърце. Той никога не съди. Той вниква, обича, разбира. Не се интересува от самата постъпка, освен за да я поправи, ако е лоша и търси дълбоките й подбуди. След като отстрани подбудите, постъпката се променя от само себе си и поема в правилната посока. Неговата граматика са човешките, психологическите и физиологическите познания, а те трябва да са необятни! Защото човешката душевност не понася готови рецепти и правила. Знае, че много хора изпитват чувство на страх и безпокойство и следователно се стремят към сигурност. Когато не я открият, безпокойството им нараства.
